С 3 млн. лв. над 150 проекта, се очаква да бъдат финансирани по програмата за археологически проучвания и теренна консервация

                  Сн. "Подиум", архив
До момента Министерството на културата е съгласувало близо 30 проекта, свързани с консервация и реставрация на недвижими културни ценности на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство, като работата по съгласуването на още проекти продължава, съобщават от пресцентъра на Министерството на културата.

Сред съгласуваните са проекти за емблематични обекти, като: Тракийски градски център от ранноеленистическата епоха (Хелис) в АР „Сборяново“; Перперикон; Църква и некропол в м. Каваците-Солинария, Созопол; храм „Свето Въведение Богородично“, хр. „Света Троица“ и хр. „Свети Димитър“ в гр. Стара Загора; Гробница на Захари Стоянов в Парк на Възрожденците, град Русе и др. Кандидатстват музеи от цялата страна, включително Националния исторически музей, също така и различни общини. По тази линия Община Кърджали входира в Министерство на културата Инвестиционен проект за обект: „Експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на археологически комплекс „Перперикон“, който също е съгласуван. 


Отделно от това в Министерството на културата са постъпили последователно две писма - на 08.04.2022 г. и на 27.04.2022 г., от Министерство на финансите, в които се съобщава за отправени писмени искания, съответно от страна на кмета на Община Кърджали, кмета на Община Търговище и кмета на Община Видин, за предоставяне на целеви средства от държавния бюджет за провеждане на археологически проучвания през 2022 г.  


В изпълнение разпоредбите на чл. 148, ал. 4 от Закона за културното наследство, съществува програма за целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация  в бюджета на Министерството на културата. В процедура са необходимите подготвителни и организационни дейности за осигуряване финансирането на редовни теренни археологически проучвания и теренна консервация на археологически обекти.


Съгласно Постановление № 31 от 17 март 2022 г. на Министерски съвет предвидените за целта средства за 2022 г. възлизат на общо 3 млн. лв. и са в рамките на Бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ на Министерството на културата. Въз основа на действащите Правила за предоставяне на финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация средствата се разпределят между над 150 проекта, кандидатстващи на конкурсен принцип. Правилата са общодостъпни и с ясно разписани критерии за оценка, включително и на извършените дейности по социализация, теренна консервация и стимулирайки участието на общините в процеса по включване на обектите в рамките на съответните съществуващи туристически маршрути. По тази програма в Министерството на културата не е постъпвал проект за обект „Перперикон”.


Във връзка с гореописаното, в своя отговор към Министерство на финансите (04-06-78/09.06.2022) Министерство на културата посочва, че в случай, че е налице възможност за целево предоставяне на допълнителни средства за проучване и социализация на значими археологически обекти, сред които безспорно принадлежат обекти, като археологическите недвижими културни ценности „Перперикон” в землището на с. Горна крепост“, „Късноантичен и средновековен град „Мисионис“, „Римски град Рациария и римски некропол, м. Калето, с. Арчар, общ. Димово, обл. Видин“, то финансирането следва да се разпределя по предварително установен ред, след експертна оценка на дългосрочните работни програми и при ясно заложени  научни и финансови параметри за отчитане на разходваните средства.


Зададената посока за избор на приоритетни за проучване обекти с финансиране от държавния бюджет без участието на Министерството на културата е непрозрачна, а поддържането й в дългосрочен план би довело до загуба на доверие в способността да се провежда единна и устойчива държавна политика в областта на културното наследство, тъй като конкурсният принцип няма да бъде спазен.  


Тази позиция е подкрепена и от поисканите и получени преди това от Министерството на културата становища от председателя на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата и директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, съответно с номера изх. на МК 04-06-78/29.04.2022, вх. от НАИМ-БАН в МК – 04-06-78/12.05.2022 г. и вх. № 33-00-232/14.04.2021 г. Експертното становище сочи, че НАИМ – БАН подкрепя необходимостта държавата да обособи група от приоритетни, стратегически културно-исторически обекти, за които да бъде осигурявана по-голяма подкрепа, но това трябва да бъде извършвано прозрачно, по ясни критерии и на базата на широка и публично огласена експертиза. Становището на председателя на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата е, че не е редно преките функции и правомощия на Министерството на културата да бъдат дублирани или изземвани от други държавни институции, като по този начин се заобикалят съществуващи правила, разписани в нормативни актове. Подобни практики саботират съществуващи програми на Министерството на културата и се създава впечатление за двоен стандарт. Следва да се подчертае, че Националният археологически институт с музей е научноизследователският институт, който, като част от структурата на Българската академия на науките, е организацията с водеща експертиза в областта на археологията не само в страната, а на световно ниво. 


Държавната политика по проучване, опазване и популяризиране на богатото ни културно-историческо наследство е пряко делегирана на Министерство на културата, като то може да я упражнява при съдействие от други важни институции. Идентифицирана е и необходимост от създаването на единна система с ясни правила за всички, при която да бъде изведена и група от допълнително подкрепяни от държавата приоритетни обекти като Старите български столици, Черноморски колонии, римски легионни лагери, важни обекти от Праисторията, Тракийската епоха и т.н. 


Министерството на културата смята, че усилията на местната и на централната власт по опазването на културното наследство, следва да са подчинени на принципите на експертиза, ясно разписана, обективна, гарантираща прозрачност нормативна рамка и работата по промените в Закона за културното наследство е насочена именно в тази посока – постигане на единна държавна политика по въпроса. Научният съвет на Националния археологически институт с музей при БАН също подкрепя това становище със свое писмо още от 14 април 2021 г., като оценява високо провежданата целенасочена и последователна  политика на Министерството на културата за разкриване на археологическото богатство на България. На базата на така изразените становища от НАИМ - БАН Министерството на културата е формирало и своето становище до Министерството на финансите, което подкрепя политиките на експертност, прозрачност и отчетност при разходването на публичните средства.


През м. юли ще са ясни и предложенията от експертната комисия, назначена със заповед на министъра на културата, за финансиране на проекти по програмата на Министерство на културата за целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация. В тази връзка започна и издаването на разрешения за редовни археологически проучвания за сезон 2022 г., съгласно чл. 148, ал. 1 от Закона за културното наследство, като към този момент има издадени над 30 бр. разрешения за редовни проучвания на обекта от цялата страна. 


Вече излязоха и резултатите от сесията за финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности, по която ще бъдат финансирани 49 обекта от недвижимото културно наследство от световно, национално и местно значение. Сред тях са включени дейности по реставрация на иконостаси и иконописи на общо 18 църкви и манастири на обща стойност над 1 440 000 лв., реставрация на училища, като ОУ „Христо Смирненски” в Пазарджик, за 360 000 лв., на паметника на Бузлуджа, с 388 000 лв., 6 музея и къщи музеи за общо 560 000 лв.