Археология: ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА ПЕЧАТА НА ТЕРВЕЛ

Печатът на Тервел като кесар е познат от 1972 г. като част от колекцията на Г. Закос, преди да я предложи за разпродажба на аукцион, а находката вероятно произхожда от Истамбул. Паметникът става известен на българската общественост на 16 май 1977 г. благодарение на публикация от В. Гюзелев в специално учредения вестник „Плиска-Мадара-Преслав” в чест на подготвения юбилей – 1300-годишнината от създаването на българската държава. Последва публикация в сп. Нумизматика, ХII, 1978, кн. 2, 3-9 от Йорданка Юрукова. Печатът е включен и в корпуса на прабългарските надписи от В. Бешевлиев и по този начин българистиката се обогатява с този уникален сфрагистичен паметник.

     Моливдовулът днес се съхранява в колекцията на музея Дъмбъртън Оукс (DO 58.106.4932). Паметникът представлява оловен отпечатък с размери 36-39 мм; на отпечатаното поле 30 мм; дебелина 4 мм и тегло 35,67 г. Някога е бил качествен, но в момента е корозирал доста надълбоко. На две места е напълно прояден и пробит.

     Върху лицето на печата е изобразен бюст на владетеля във фас. На главата си носи диадема, а от двете страни на голобрадото лице се спускат дълги плитки, падащи до раменете. Облечен е в ризница и броня. В дясната си ръка държи копие на рамо, а с лявата придържа щит, на който е представен триумфиращ конник, пробождащ с копие повален противник. От двете страни на изображението е гравирана по една шестолъчна звезда.

     Върху опакото на печата е изобразен кръстообразен инвокативен монограм, който съдържа формулата – Богородице помагай. Между раменете на кръста е изписано името и титлата на представения владетел.

     В превод надписът гласи „Богородице, помагай на кесаря Тервел”.

     Собственикът на печата, с който е била скрепена кореспонденцията, получена в Константинопол, е на българският владетел Тервел (700-721). През 705 г. той става първият чужд владетел, удостоен с високия титул „кесар”, който е носил вторият по ранг сановник в империята. Печатът на Тервел е най-ранният български сфрагистичен паметник с образ на владетел, който се различава съществено от изображенията на ромейските императори (съвременници на Тервел), макар че следва техния модел. В него могат да се видят редица отличителни черти, характерни за средновековния български владетел от това време (дълги коси, които се спускат покрай лицето и падат върху гърдите му). Би могло да се твърди, че печатът предлага първия портрет в средновековното българско изкуство.

     Другото, което от пръв поглед изненадва, е фактът, че езичникът Тервел се обръща за помощ към Богородица. Това предизвиква най-различни коментари и интерпретации сред специалистите. Днес от позицията на времето не бихме се смущавали толкова много. Вече са налице редица нови факти за проникване на християнството в България преди покръстването под различни форми. Не бива да забравяме, че пред нас стои ромейски кесар, чиято промоция изисква специален церемониал. Той е съобразен с християнския канон и завършва в храма „Св. София”. Твърде е вероятно, ако ли не задължително, Тервел да е бил покръстен, макар и формално. А и самият му печат е бил изработен в Константинопол и връчен заедно с другите кесарски инсигнии по време на промоцията.

     Що се отнася до самата титла кесар, то тя е най-високата в системата на ранговата йерархия на империята, след василевса, от началото на нейното съществуване чак до големите реформи в йерархията на почетните достойнства при император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) в края на ХI в. Титлата най-често не излиза извън рамките на императорската фамилия и удостояването с нея е твърде рядка практика от страна на ромейския василевс. Като цяло, по едно и също време може да има само един кесар. В доста продължителни хронологични отрязъци с титлата не е удостоявано нито едно лице и тя остава вакантна, въпреки че неизменно продължава да съществува на върха в имперската йерархия, както свидетелстват запазените тактикони от IХ-Х в. 

     Кесарят се ползва от редица привилегии, които подчертават висотата на положението му, без да е натоварен със строго определени задължения по отношение на някоя от сферите на държавното управление. Той участва заедно с императора и августата в празничните акламации при различните официални церемонии, по време на които стои непрестанно до василевса, малко по-ниско от трона на самодържеца. При военни експедиции по-малката по размери шатра на кесаря наподобява императорската като е украсена със сивосини орнаменти, с което се подчертава, че кесарят е вторият човек в йерархията на империята. Други привилегии на кесаря са, че той е имал право на лични покои в императорския дворец и собствена охрана. Разполага с правото да издава присъди за престъпници и да извършва конфискация на имущество, както и да раздава пари, които взима директно от императорската хазна. Подписва се със зелено мастило като „Кесар на нашата империя”.

     Инсигниите на кесаря също подчертават високото му положение в йерархията и връзката на титлата с императорското достойнство. Най-отличителните са кесарската корона, жезъл и знамето. Специалното кесарско облекло се състои от хламида с аграфи, а по време на война – позлатена ризница със златни маншети и наколенници със златни пръстени. Върху шлема носи кесарската корона, а оръжието му, което е част от инсигниите му, се състои от златни меч и копие.

     Церемонията по посвещаването в сан на кесаря обичайно е твърде бляскава и тържествена и е извършвана от самия василевс в присъствието на целия двор и при участието на Константинополския патриарх. Първоначално се провежда в Големия императорски дворец Триклиния на 19-те акувити и голямата дворцова църква, след което продължава с процесия с акламации до храма „Св. София”.

     От представеното дотук възниква въпросът какъв характер има титлата кесар на българския владетел? Дали на него се гледа като на един възможен наследник на престола или е едно почетно достойнство от най-висок ранг? По-вероятно е второто!

И. Йорданов, 2016, 31-35.

"Археология и загадките на древните"