Мария Славова: За счупените плочки на един юбилей

В сряда предстои концерт на БКО по повод юбилея на Петко Стайнов. Отпечатани са чудесни афиши, направена е разгласа, интервюта, т.е. наглед всичко е нормално. 

НО при малко по-внимателно вглеждане изскачат не едно и две възражения.

Преди всичко Петко Стайнов НЯМА камерно творчество. Дали е дан на времето, дали заради южната му натура, а може би ранната трагедия, сполетяла го в детството му и лишила го от зрение, него винаги го е привличала ярката багра, многоцветието, той твори с едри мазки, оркестрира богато, щедро, използвайки троен симфоничен състав плюс немалко ударни. Няма как платно, мислено за грамаден състав, да се  изпълни от десетина души, т.е. да се превърне в някакъв вид салонна музика, защото това е абсолютно чуждо на Стайновата менталност. 

Какъв е смисълът да се отбеляза юбилей с една единствена част, траеща около 4 минути и извадена от контекста на произведение, което е базово за нашата музикална култура, при това в аранжимент, направен изключено с педагогическа цел за нуждите на детските оркестри. Да,  в някакъв момент би могъл да се използва и такъв вариант, да речем за образователен концерт, но за такъв повод е напълно неприемлив. Това е все едно на изложба на Владимир Димитров Майстора вместо негово платно да висне монохромна репродукцийка.

Как е възможно да се  програмира, отново подчертавам, юбилеен концерт, в който като че ли нарочно се цели именно чествания композитор да изглежда меко казано не на място и дори напълно излишен, след като в центъра на програмата е цигулков концерт на Моцарт, започва се с барокова пиеса, а за капак е набутан и Бизе. Каква е концепцията подобна манджа с грозде. Съвсем ясна - да се напълни някакси изискуемото време с каквото и да е, та да си вземем заплатата,  като при това не пропуснем да си направим и самореклама. 

Заслужава ли националния ни композитор такова профанизирано отношение! Заслужава ли добричката публика, възпитавана от личности като Константин Илиев и Йордан Дафов, подобни ерзаци и псевдо празници!  Не случайно в заглавието съм асоциирала с потрошения ни център, защото за съжаление  безхаберието, нежеланието да се работи съвестно и с отговорност  властват във всички области на обществото ни и резултатите са видими...

Мария Славова