Дойде му времето, за … "Време за песен"



"Време за песен" е новата книга на добричката поетеса и журналистка Петранка Божкова.

Поетичната й книга излезе от печат точно в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово.

Дали щедростта на Дядо Коледа или някой бе предрекъл този Новогодишен подарък да и бъде доставен под Коледната елха може само да гадаем. Но, книгата вече си е факт. А когато стрелките на часовника преминат 12-тия час Петранка Божкова ще сподели с приятели тук-там, както му е ред ... своите стихове от "Време за песен", сподели засега тя. А ние нейните верни читатели и приятели оставяме в очакване на дата за официалната премиера.

За читателите на „Подиум” авторът споделя част от цикъла "...Но още тичам".

...НО ОЩЕ ТИЧАМ

Усещам как светът ми се изплъзва.

В ръцете ми – следа от морски пясък.

Животът е неразгадаем пъзел.

С годините така и не пораснах.

Страхувам се от тъмното. Признавам -

понякога не ми достига смелост

да си простя сама. Но продължавам

да търся светлината във тунела.

ххх

На Яна

Повярвай ми – животът е прекрасен,

дори когато някой ни предава!

След сто години раните зарастват,

макар че белезите си остават.

Нормално е човек да се страхува.

Родени сме, за да си носим кръста.

От мен да знаеш – винаги си струва

да се повдигнем мъничко на пръсти!

ххх

На Свилен

Безброй писма – наум ти ги изпращам.

Насън те чакам. Ала ти ми бягаш.

Небето се разсърди. Стана страшно

и прати дъжд вместо писмо на прага.

Невиждан дъжд! Прилича на прощаване.

Потъва в страх и самота паважът.

Аз остарях. Баща ти побелява.

Като се видим т а м, ще ти разкажа.

ххх

Мечтая да съм птица, за да мога

над дребните си грижи да прелитам.

По-близо до небето. И до Бога…

Дано да чуе моята молитва:

когато самотата ме настигне,

когато се огъна – да ме стресне.

Ако накриво стъпя – да ме вдигне.

Ако заплача – да ми прати песен!