"Време за песен" е новата книга на добричката поетеса и журналистка Петранка Божкова.
Поетичната й книга излезе от печат точно в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово.
Дали щедростта на Дядо Коледа или някой бе предрекъл този Новогодишен подарък да и бъде доставен под Коледната елха може само да гадаем. Но, книгата вече си е факт. А когато стрелките на часовника преминат 12-тия час Петранка Божкова ще сподели с приятели тук-там, както му е ред ... своите стихове от "Време за песен", сподели засега тя. А ние нейните верни читатели и приятели оставяме в очакване на дата за официалната премиера.
За читателите на „Подиум” авторът споделя част от цикъла "...Но още тичам".
...НО ОЩЕ ТИЧАМ
Усещам как светът ми се изплъзва.
В ръцете ми – следа от морски пясък.
Животът е неразгадаем пъзел.
С годините така и не пораснах.
Страхувам се от тъмното. Признавам -
понякога не ми достига смелост
да си простя сама. Но продължавам
да търся светлината във тунела.
ххх
На Яна
Повярвай ми – животът е прекрасен,
дори когато някой ни предава!
След сто години раните зарастват,
макар че белезите си остават.
Нормално е човек да се страхува.
Родени сме, за да си носим кръста.
От мен да знаеш – винаги си струва
да се повдигнем мъничко на пръсти!
ххх
На Свилен
Безброй писма – наум ти ги изпращам.
Насън те чакам. Ала ти ми бягаш.
Небето се разсърди. Стана страшно
и прати дъжд вместо писмо на прага.
Невиждан дъжд! Прилича на прощаване.
Потъва в страх и самота паважът.
Аз остарях. Баща ти побелява.
Като се видим т а м, ще ти разкажа.
ххх
Мечтая да съм птица, за да мога
над дребните си грижи да прелитам.
По-близо до небето. И до Бога…
Дано да чуе моята молитва:
когато самотата ме настигне,
когато се огъна – да ме стресне.
Ако накриво стъпя – да ме вдигне.
Ако заплача – да ми прати песен!