Урок по краезнание „Живот, отдаден на Добруджа” по повод 100 годишнината от рождението на Данаил Бекяров

Донка Василева и Тодор Нинов           сн.Ангел Радилов
Урок по краезнание под наслов "Живот, отдаден на Добруджа" бе проведен днес в регионална библиотека "Дора Габе" с ученици от 6-ти клас на СОУ „Димитър Талев” с ръководител Румяна Георгиева. Инициативата е по повод 100-годишнината от рождението на почетния гражданин на Добрич Данаил Бекяров. За животът и творчеството на Бекяров говориха уредникът от отдел „Краезнание” в РБ „Дора Габе” Донка Василева и историка Тодор Нинов.
Данаил Бекяров е роден на 31 януари 1911 година в Добрич, в семейството на родолюбиви родители, преселени още като деца от Жеравна и Котел. През румънското учи в българските училища в Добрич. В 1929 година завършва Българската частна гимназия. Участва активно в обществения и културния живот още от 1928 година. Най-младият член-основател е на Българската миноритарна партия в Добруджа. Членува в нея до 1938 година, когато всички партии в Румъния са разтурени. През 1928 г. публикува дописки за положението в Добруджа във в. "Варненска поща". От 1930 до 1933 година е в Париж, където завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Във в. Студентска борба" /София/, в статията "Дружество за Балканска федерация в Париж" се обявява против идеята за такава федерация, целяща узаконяване на границите, определени на България от жестокия за народа Ньойски договор /27 ноември 1919 г./. Широко известни са публикациите му във вестниците "Добруджански глас" /член е на редакционния му комитет/, "Добруджа", "Единство", "Ново единство" и "Добруджански куриер". В тях очертава ролята на българското студентство в освободителните борби на добруджанското население. С монографичното си изследване "Българското малцинство в Добруджа" се противопоставя на поместената в парижкото списание "Еюроп Сюд-Ест" статия на румънския журналист Ромулус Шейшяну за произхода на българите в добруджанските земи, с която се целяло обработване на общественото мнение в Европа за Добруджа, в полза на Румъния. Този и други краеведски проблеми той разработва и в друго монографично изследване - "Юридическа постановка на миноритарния въпрос", написано по повод книгата на румънския публицист Корнелиус Родеску на френски език. Става адвокат в Добрич през 1934 година. Продължава богатата му и разнообразна дейност на публицист, краевед и културен деец. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в Добрич. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. В 1936 година, по времето на масовите арести и репресии на българи от Силистренско, заедно с поета Борис Колев, изпраща протестна телеграма до румънския министър-председател Георги Татареску, публикувана в независимите вестници "Диминяца" и "Адеварул", издавани в Букурещ. В отговор цинцарският вестник "Лежионари" го заплашил с убийство.  Данаил Бекяров помества в местната преса рецензии на книги за Добруджа на румънски и френски автори, както и поредица от изследвания за добруджанския периодичен печат от 1880 до 1893 г. През есента на 1940 година става един от основателите на Народно читалище "Йордан Йовков" в Добрич, чийто секретар е до 9 септември 1944 г. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация, през 1941 година е привлечен за съветник в Политическата дирекция на Министерството на външните работи в София, в секцията за готвения румънско-български арбитраж във Виена, относно спорните въпроси за приложението на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. Там е до 1943 г. От 1943 до 1950 година адвокатства в Добрич. От 1945 година сътрудничи на в. "Добруджанска трибуна" с краеведски изследвания на проблеми от миналото на Добруджа и Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 година. Изследванията му върху добруджанския периодичен печат до 1940 година са основен източник на информация за някои от тези издания при включването им в анотирания библиографски указател на Димитър Иванчев "Български периодичен печат, 1844-1944 г." Краеведските му изследвания са цитирани в "История на град Толбухин" /1968/. В книгата на ст.н.с. доц. д-р Жеко Попов /1942/ "Българите в Северна Добруджа" са поместени две негови статии. Интересни са краеведските му публикации и във вестниците "Нова добруджанска трибуна", "Златна Добруджа", "Морски телеграф", "Родно слово" /Кишинев/, сборник "Добруджа" и списанията "Добрич" и "Македонски преглед". Плод на дългогодишната му събирателска и изследователска работа е монографията му "Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г." /1998/. В краеведското наследство на Данаил Бекяров има още неиздадени изследвания, които са ценен научен принос за Добруджа: "Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/ от ХIV век до 1878 г.", "Някога в Добрич и Добруджа" - краеведски изследвания за Добруджа между двете световни войни, и "Добруджански дневник". Удостоен е със званието "Почетен гражданин" на тържествено заседание на Общинския съвет на 25 септември 1999 г.
Данаил Бекяров умира през месец октомври 2006 година.
Ангел Радилов